Една от най-важните инициативи в контекста на Лисабонската Стратегия е Европа да стане по-активна и атрактивна в изследователската сфера, новите технологии и иновациите. Ревизираната Лисабонска Стратегия оценява, че “знанието и иновациите са туптящото сърце на европейския растеж”.
Клъстерите и Бизнес мрежите все повече се считат за стратегически ресурс, тъй като съживяват икономическия растеж на региона и страната. Участието в бизнес мрежи подобрява връзките и сътрудничеството сред предприятията и създава възможности за развитие на клъстери.
Ситуацията в България е много по-различна от тази в останалите европейски държави. Средно всяка четвърта фирма (имаща поне 20 души персонал) в европейския съюз работи в клъстерна среда. Българските фирми изостават от европейските МСП по отношение на участие в клъстери и клъстерни мрежи. В последните години се установяват групи от фирми от най-динамичните сектори на българската икономика (дърводобив, ИТ, туризъм, облекло и текстил, вино). Сътрудничеството в тези групи се развива и ги превръща в клъстери.
С подкрепа от USAID и GTZ през 2001 и 2002 се извършиха серия от проучвания на потенциала за развитие на бизнес мрежи и клъстери в България. Тези проучвания показаха потенциал за успешно развитие на клъстери в редица сектори на икономиката. Държавата разпозна клъстерите като инструмент за бързо икономическо развитие и започна да ги стимулира. Създаде се национална политика за развитие на клъстери, както и финансова и методологична подкрепа на съществуващите и потенциалните клъстери. Две грантови програми на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма бяха финансирани от Програма ФАР:
Първата, BG2003/004-937.02.03 “Въвеждане на клъстерен подход и установяване на клъстерния модел”, приключи успешно през 2006 г. със създаването на Национална стратегия за развитие на клъстери, план на действие за изпълнението на стратегията и консултантска и инвестиционна подкрепа за два пилотни клъстера, подбрани от 40 действащи и нововъзникнали клъстери и категоризирани като заслужаващи държавна помощ.
Вторият проект на ФАР подкрепи десет клъстера от 2007 до 2009 г.
Секторът на ИКТ е един от най-динамичните сектори на българската икономика. През 2004 г. с финансовата подкрепа на USAID беше създаден ИКТ Клъстер. След много години на работа и развитие организацията пое водеща роля в клъстерните процеси и клъстерното управление в България, особено в сферата на ИКТ.
През последните 3 години с усилията на ИКТ Клъстер бяха създадени два клъстера, които получиха методологична и оперативна подкрепа:
Български Клъстер “Телекомуникации”(БКТ) е създаден по инициатива на Фондация “ИКТ Клъстер” в началото на 2008 г. по проект „Формиране на Клъстер по телекомуникации и създаване на устойчива клъстерна стратегия” BG 2005/017-586.04.02/ESC/G/CDI-II-003.
Клъстерът по микроелектроника и вградени компютърни системи бе създаден в началото на 2010 г. от 6 фирми и 3 университета.
ИКТ Клъстер подкрепи методологично и основаването на ИКТ Клъстер - Варна и е един от съоснователите и движещите сили на Асоциацията на Бизнес Клъстерите в България.
